двуличница
Часть речисущ.Значений1
- женск. к двуличник
Происходит от дву- (от два) + -личница (от лицо):
* первая часть — из праслав. *dъva, от которого в числе прочего произошли: др.-русск. дъва м., дъвѣ ж., ст.-слав. дъва м., дъвѣ ж., ср. р., русск. два, две, укр. два, дві, болг. два м., две ж., ср. р., сербохорв. два̑, дви̏jе, словенск. dvȃ, dvȇ, чешск. dva, dvě, словацк. dva, dvě, польск. dwa, dwie, в.-луж. dwaj, н.-луж. dwa, dwě; восходит к праин.
Источник: статья «двуличница» в Викисловаре, лицензия CC BY-SA 4.0. Текст сокращён.